След дванайсетата ракета престанах да броя...
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
Харкив, 22 март 2024 година.
Здравей, дневнико.
Събудих се към 5 сутринта. Първият гърмеж беше толкоз мощен, сякаш подскочих във въздуха дружно с леглото. Доберманът незабавно се втурна в банята, а папагалката шумно запляска с крила в клетката си. Започна се.
Странно, само че на отделни ракети моите животни не реагират по този начин. Олелията у дома стартира само когато офанзивата ще е адска. Или, както се споделя – огромна.
Станах, пуснах аспиратора в кухнята и възпламених цигара.
Втора, трета, четвърта…
Няма боязън, няма суматоха, даже злоба няма. Само празнота.
Никакви усеща, единствено усещане – взривната вълна пронизва тялото ти.
Някъде след петата ракета аспираторът издаде последна шумна въздишка. Токът спря. Проверих крановете – водата също. Радиаторите изстинаха за десетина минути.
Новинарските ленти престанаха да се възобновяват. Съобщенията в телефона ми „ увиснаха “ на 5.07 сутринта.
Шеста, седма, осма…
След дванайстата ракета престанах да ги броя.
Седнах до Хектор на пода в банята и погалих изплашената му зурла.
– Всичко е наред, дребният, всичко е наред, с теб съм.
Излязох на балкона при Кирюха. Птицата от нерви взе да си скубе перата на гърдите.
– Всичко е наред, момичето ми, всичко е наред, с теб съм.
От прозорците ми на 17-тия етаж се виждат изригващите пламъци по целия небосвод. Чува се писъкът на летящите ракети и бръмченето на „ Шахедите “.
Към шест сутринта като че ли всичко поутихна. Легнах в леглото и се увих с одеялото.
Няма връзка, няма вода, няма ток. Какво става в Украйна – не си представям. Къде са улучили, има ли жертви – нищо не знам.
Ъпдейт. Сега е към 10 сутринта, излязох с кучето на разходка. Светофарите не работят. Опашки край бензиностанции. Опашки край банкоматите. Видях десетина души с куфари, които се качват в колите си.
Ъпдейт 2. Сега е пет вечерта. Ситуацията не се трансформира. Ток няма, вода няма, връзка няма;. Телефонът ми е на около 17% зареден. В запустелия парк, където нормално се разхождаме с кучето, гъмжи от хората. Компаниите и фамилиите просто се разхождат. Настроението е тъмно, само че няма нито суматоха, нито нервност.
Ъпдейт 3. Утрото на 23 март, пуснаха тока! Дълбок реверанс пред всички служби, сътрудници, енергетици. Отивам да чета новините. Най-страшното за миналото денонощие беше неизвестността.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Харкив, 22 март 2024 година.
Здравей, дневнико.
Събудих се към 5 сутринта. Първият гърмеж беше толкоз мощен, сякаш подскочих във въздуха дружно с леглото. Доберманът незабавно се втурна в банята, а папагалката шумно запляска с крила в клетката си. Започна се.
Странно, само че на отделни ракети моите животни не реагират по този начин. Олелията у дома стартира само когато офанзивата ще е адска. Или, както се споделя – огромна.
Станах, пуснах аспиратора в кухнята и възпламених цигара.
Втора, трета, четвърта…
Няма боязън, няма суматоха, даже злоба няма. Само празнота.
Никакви усеща, единствено усещане – взривната вълна пронизва тялото ти.
Някъде след петата ракета аспираторът издаде последна шумна въздишка. Токът спря. Проверих крановете – водата също. Радиаторите изстинаха за десетина минути.
Новинарските ленти престанаха да се възобновяват. Съобщенията в телефона ми „ увиснаха “ на 5.07 сутринта.
Шеста, седма, осма…
След дванайстата ракета престанах да ги броя.
Седнах до Хектор на пода в банята и погалих изплашената му зурла.
– Всичко е наред, дребният, всичко е наред, с теб съм.
Излязох на балкона при Кирюха. Птицата от нерви взе да си скубе перата на гърдите.
– Всичко е наред, момичето ми, всичко е наред, с теб съм.
От прозорците ми на 17-тия етаж се виждат изригващите пламъци по целия небосвод. Чува се писъкът на летящите ракети и бръмченето на „ Шахедите “.
Към шест сутринта като че ли всичко поутихна. Легнах в леглото и се увих с одеялото.
Няма връзка, няма вода, няма ток. Какво става в Украйна – не си представям. Къде са улучили, има ли жертви – нищо не знам.
Ъпдейт. Сега е към 10 сутринта, излязох с кучето на разходка. Светофарите не работят. Опашки край бензиностанции. Опашки край банкоматите. Видях десетина души с куфари, които се качват в колите си.
Ъпдейт 2. Сега е пет вечерта. Ситуацията не се трансформира. Ток няма, вода няма, връзка няма;. Телефонът ми е на около 17% зареден. В запустелия парк, където нормално се разхождаме с кучето, гъмжи от хората. Компаниите и фамилиите просто се разхождат. Настроението е тъмно, само че няма нито суматоха, нито нервност.
Ъпдейт 3. Утрото на 23 март, пуснаха тока! Дълбок реверанс пред всички служби, сътрудници, енергетици. Отивам да чета новините. Най-страшното за миналото денонощие беше неизвестността.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ